Много хора се чудят как да разпознаят интуицията си. Често я бъркат със страх, а понякога емоциите разколебават сериозно вътрешните ни инстинкти. Точно за това е важно да познаваме тялото си и да знаем как то говори с нас. Тялото ни е много по-мъдро от нашето съзнание и има пряк достъп до подсъзнанието. В подсъзнанието ни от своя страна се крият мъдрости отвъд нашите най-смели представи.
Нека видим каква е разликата между Страх и Интуиция и как да се научим да ги разграничаваме.
Какво е страх?
Страхът е физиологична реакция, която ни подготвя да се защитим в момент на заплаха застрашаваща нашият живот и оцеляване. Реакциите на страх могат да бъдат: Бий се, Бягай, Замръзни, Сприятеляване или Дисоциация.
Бий се
Физиологически в тялото се засилва потокът на кръв към сърцето и идва усещане на гняв, както и засилено желание да противоречим, да казваме “не” или да се противопоставяме на тези, с които взаимодействаме. Ако обаче чувстваме слабост и невъзможност да “преборим противника” идва следващата рекация.
Бягай
Имаме засилено чувство да “избягаме”, да се махнем от човека или ситуация. Мислено започваме да си създаваме сценарии как да се откъснем било то като напуснем помещението или човека. Във връзка това може да изглежда като “план за евакуация”. Например, създаване на резервни варианти, отдалечаване или отдръпване, или най-лесно напускане или излзиане от ситуацията.
Замръзни
Бъдейки в гората и срещайки заплаха под формата на преминаващо опасно животно, е най-удачно просто да замръзнем докато животното премине. Това обаче пренесено в живота може да причини тежки последствия за нас, губейки време и ценна енергия в това да чакаме времето да излекува нашите замръзнали страхове. Без да ги погледнем и анализираме ние ще седим сковани на едно място неможещи да вървим през живота с лекота и постоянно ще искаме да се крием или “изчезваме”, докато “опасността” премине. Това се вижда по невъзможността да се адресират реални неприятни ситуации; приемане на негативно поведение от хора, без реален поглед; нежелание да се излиза навън и среща с реални ситуации и преживявания и т.н.. Най-общо погледнато се вижда като бездейстиве и застой.
Сприятеляване
Да се опитваме да даваме на врага това което иска, за да не ни убие, е добър подход, когато наистина има опасност за живота ни и се намираме в реално застрашаваща ситуация. Тази телесна реакция може да се види най-лесно като “people pleasing” или простото желание да даваме на хората около себе си това което искат, с желание да ни оставят на спокойствие и да продължим “нормално” с живота.
Дисоциация
Дисоциирането от реален проблем в момент на криза би ни помогнало да реагираме възможно най-логично и рационално и да се справим без емоциите ни да вземат превес. Това обаче в дългосрочен план ни отдалечава от нас самите и от реалните ни инстинкти относно това което преживяваме. Дисоциацията се усеща като засилено чувство на откъснатост от човешките усещания и чувства. Може да се случва само в някои моменти от ежедневието или да бъде като константно поведение.
Ситуацията, в която се намираме сега, може да не представлява заплаха, но в клетките ни е закодиран минал спомен на болка или нараняване, който ние искаме да избегнем от повторна поява. Така обаче започваме да отбягваме потенциално благоприятни преживявания, вкопчвайки се твърде много в страха и болката от преживяното.
Осъзнаването на корена на нашия страх спомага неговото преработване. Понякога страха обаче се корени не само в наши лични минали преживявания, но може да бъде закодиран в гените ни от преживявания на наши предци като баби, дядовци и родители. Точно за това е трудно преработването на някои дълбоко закодирани страхови реакции. Може да ни е страх да плуваме, защото някой наш роднина е загинал в морето, без дори да знаем за тази случка. Може да ни е страх от връзки, защото сме наранени от пренебрежително отношение на някой наш роднина или от изнасилване на някоя наша баба. Вариантите са много, но виждаме как страховете се коренят в минали събития заключили в себе си болка и нараняване.
Преработването на тази болка и нараняване ни дава възможност да се освободим от 5те реакции на страха и да започнем да се свързваме с реалните усещания на нашата интуция в сегашния момент. Когато спрем да се страхуваме, че миналото ще се повтори и да търсим такива сигнали навсякъде, нашето тяло естествено започва да ни води там където душата ни е избрала да бъде.
Страхът е важен, но в дози, които ни позволяват да живеем естествено и без ограничения. Това да имаш “едно на ум” и да провериш ютията преди да излезеш, е хубаво, но да проверяваш по 10 пъти и пак да мислиш за ютията дори и когато излезеш, е страх коренящ се в минало събитие, което не е преработено. Да се съмняваш в партньора си дори когато виждаш и знаеш, че всичко е наред, също е непреработен страх. Преработвайки страха и миналото ние се освобождаваме от сковаващото или стресиращо усещане и можем с лекота да разпознаваме интуицията, която се чувства като спокойно знание разпростиращо се в цялото тяло.
Какво е Интуицията?
Интуицията е спокойно знание за сегашния момент, в който отсъстват защитните механизми изброени по-горе. Няма сковаващ страх, нито притеснение, а просто цялостно усещане в тялото, което ви насочва към дадена осъзнатост или посока. Просто знаете, че не е добре за вас да отидете на тази среща или усещате, че ви лъжат, но без да изпитвате негативни чувства или каквато и да е сковаваща или експлозивна емоция. Интуицията е лишена от емоционални пикове, било то негативни или позитивни. Там няма връзка с миналото и страх от неговото повторение. Вие просто усещате да направите дадено действие без да го обвързвате със страх или притеснение.
Интуицията говори спокойно. Нея можете да я чуете много отчетливо, защото отговаря само за тук и сега и няма връзка с миналото. Тя ни насочва там където душата ни иска да отиде сега, за да преживее това, което е в съзвучие с нас. Когато обаче пазим травматични спомени за миналото или носим карма от нашия род, в нас има много натрупан емоционален багаж, който ни пречи да чуем всъщност какво ни казва тялото тук и сега, тъй като сме заети да прехвърляме стара неизживяна и неосвободена история.
Заключение
Въпроси, които да се запитате:
- Познавам ли фамилната си история?
- Имам ли травматични събития в миналото ми, които да са наситени с емоции?
Дълбаейки в тези въпроси, можете да започнете процеса на освобождение на страха, но пътят е дълъг и нелек, и точно поради тази причина е хубаво той да бъде извървян заедно със специалист, който да ви съпровожда и насочва.
Ако желаете да работим заедно и да освободим вашите “товари” от миналото и да живеете свободен живот в лекота. Свържете се с мен или си запишете час от Тук.