Как отворените емоции съсипват връзките си ?
Отворените емоции причиняват едни от най-големите проблеми в отношенията. Има редица обяснения за това и сега ще изброя голяма част от предпоставките, които отворените емоции създават за разрухата на своите връзки. Те създават неблагоприятна среда когато:
- Крият истинските си чувства;
- Не споделят веднага в мига, в който са почувствали нещо;
- Си мислят, че проблемът ще премине без да се налага да говорят за него;
- Игнорират знаците, които партньорът им дава;
- Лъжат себе си, че всичко е наред, когато очевидно не са щастливи. Обикновено това е видимо за всички около тях, но не и за самите отворени емоции;
- Не харесват дадено поведение или ситуация, но предпочитат да си затворят очите и да си мислят че са добре. Така лъжат себе си и околните;
- Колкото повече лъжат себе си, толкова по-недоверчиви стават към хората около тях;
Недоверието е знак, че човекът е нечестен със себе си и съответно залъгва хората, с които общува. Това е неосъзнато поведение и се изисква много работа и центрираност за промяна.
- Държат стара непреживяна болка в себе си. Преработването на травмите от детството е много важно крачка, от която да започнат своята промяна;
- Избягват конфронтация и гняв. Най-големите подеми в едни отношения понякога са точно в моменти на криза;
- Страдат сами и не споделят с никого;
- Когато обвиняват другите за собствените си чувства и не използват Азова комуникация.
Азовата комуникация се получава, когато говорите от собствената си гледна точка, без да “четете” мислите на другия или да го обвинявате за вашите преживявания. Също така е много важно да не споделяте с идеята, че другия трябва да се промени или да имате скрити намерения да провокирате дадена емоция с разговора. Вашите намерения трябва да са чисти и да желаете само и единствено прозрачност, искреност и разбиране.
Пример:
“Почувствах се пренебрегната от това, че днес не ми се обади. Моля те следващият път да ме предупредиш, когато си зает до късно”
Пример:
“Ти не ми се обади. Ти си ужасен и постъпваш много зле с мен. Знаеш ли колко много се притеснявах. Мислиш само за себе си”
При първия пример имаме ясно поемане на отговорност за собствените си чувства. Не упрекваме другия и избираме позитивен изход от ситуацията за бъдеще.
Във втория пример не поемаме отговорност и прехвърляме топката в полета на нашият партньор. Когато изхождаме от позиция на обвиняващ отсрещният човек автоматично влиза в защита и е почти невъзможно да приеме или разбере това, което истински се опитваме да предадем като съобщение.
- Влизат в ролята на “жертва” или “насилник”.
Фрази като “Той е виновен, че аз се чувствам зле”, “Той/Тя трябва да се промени”. “Аз нищо не съм направил, а Той/Тя не се държи добре с мен”. Това са само извинения да не се погледне реалния проблем вътре в нас, който е причината за сегашното ни състояние;
- Усмихват се, но вътрешно им иде да заплачат. Това обикновено е прикрито и с извинения от рода на: “Не искам да притеснявам хората”, “Животът ми е прекрасен, за какво да хленча сега”, “Има други, които са толкова по-зле от мен”, “Къде ще се излагам да показвам емоции, да си емоционален е слабост”;
- Срамуват се от слабостите си и ги заключват дълбоко. Немислимо им е дори да се сещат за тях, камо ли да ги споделят пред други.
Срамът е една от най-трудните емоции, тъй като изисква голяма смелост и кураж да се признае. Истината е, че няма нищо срамно в този живот и щом е тук на земята значи е човешко и допустимо. Ние всички имаме право да преживяваме това, което ни се случва, добро или лошо и докато не признаем на глас пред света това, което е вътре то никога няма да си отиде.
Заключение
Писането е забравяне, така че ви съветвам, ако не можете да се справите с някоя трудна емоция като тъга, гняв, злоба, срам, напишете я на лист. Напишете всичко онова, което е дълбоко във вас и което идва да ви притеснява вечер преди да заспите, когато най-малко искате да мислите за него. След като излеете вашата мъка на листа, изгорете го и така ще премахнете това, което е горяло вътре в душата ви. Няма да забравите, но тежестта ще отмине и дори може да ви стане по леко да говорите и признаете истината пред света.
Отворените емоции са вторият по трудност за де-обуславяне център. В отношенията и връзките той определя колко успешно ще се свържем с нашите партньори. Интимността е постижима само и единствено, когато има емоционална откритост и уязвимост. Позволете си тази уязвимост и ще преоткриете един нов свят на сила и красота!